Разпространение:
Жакото обитава торпическите гори на Гвинея, Либерия, Конго и Ангола. Този вид има 3 подвида според местообитанието си. Psittacus erithacus erithacus обитава южните части на ареала, има светло сива окраска на тялото и яркочервена опашка. Psittacus erithacus timneh обитава северните части на ареала, има тъмносивокафеникаво оперение, ръждивочервена опашка и жълтосива горна получовка. Този подвид е най-дребният. Третият подвид Psitacus erithacus princeps обитава остров Принсипи в Гвинейския залив. Има тъмносиво оперение и яркочервена опашка. Големината на птиците е 32-40 см.
Определянето на пола при жакото е много сложно, като най-сигурният метод е ендоскопията, приложима само в медицински условия. Говорните способности на всички жака са еднакви. Те се считат за едни от най-добрите имитатори сред папагалите. В домашни условия някои птици доживяват до 80-100 години. Създават много тесни връзки със своите собственици или с член от семейството. Помнят много и не забравят лошото отношение към тях. Не понасят ниски температури и е добре да се отглеждат на температура повече от 15° C.

   Размножаване:
Случаите на размножаване в домашни условия на жака не са рядкост, но това е сложен процес поради трудното сформиране на двойка. Дали се е получило, се познава по държането на птиците заедно, по храненето на женската от мъжкия и по взаимното им пощене. Успешно размножаващи се чифтове гнездят както в стайни волиери, така и в клетки с размери 150/100/80 см. За гнездене се използват сандъчета с размери 30/30/60 см., с диаметър на отвора 11-12 см. Женската снася през интервал от 2 дни, 3 до 5 яйца, които мъти 26-30 дни. Младите растат бавно и остават в гнездото 9-10 седмици. След излизането им се хранят близо месец от родителите си. Добиват полова зрялост на 4-5 годишна възраст. Ирисът на младите птици отначало е сив и постепенно пожълтява, а на 4–годишна възраст става сламеножълт.

Видео материали: