Гулдовата амадина е най-красивият вид от восъчноклюните тъкачи в цветово отношение. Английският орнитолог Джон Гулд е дал името на тази птица, посвещавяйки го на съпругата си, която е била неизменен спътник в експедициите му из цяла Австралия от 1838-а до 1841-а година.

   Разпространение:
Различават се 3 разновидности на тези птици, обитаващи южните райони на Северна Австралия, без п-б Йорк: черноглава, червеноглава и жълтоглава Гулдова амадина. За първи път в Европа са внесени черноглавата и червеноглавата форми през 1887-а година, а жълтоглавата - в 1915-а година.

   Описание:
Птиците са дълги 140 мм, крилото е 65 мм, а опашката - 70 мм. При мъжкия лицевата част на главата (включително страните и темето) е тъмночервена, ограничена с черна ивица. При останалите форми лицето е черно или оранжево. Зад ивицата има малка черна полоса, разширяваща се към върха на главата. Гърлото е черно, тилът е златистозелен и плавно преминава към тъмнозеления гръб. Надопашието и покривните опашни пера са искрящосини. Тъмновиолетовите гърди са рязко разграничени напречно от яркожълтото коремче. Крилата са тъмнозелени. Опашката е черна, а средната двойка пера е удължена и завършва с изтъняване. Клюнът е бял с червено връхче,а краката - жълти. Женската е оцветена подобно на мъжкия, но цветовете са по-бледи и неясни. При нея средната двойка опашни пера не са удължени, а клюнът е с рогов цвят.

   Размножаване:
Птиците се размножават по отделни двойки в клетки с размери 80/50/50 см. или в смесени волиери с други дребни амадини и астрилди. Особно подходящи за тях са витрините, засадени обилно с жива растителност и с поддържана температура 20-22 градуса, където Гулдовите амадини изглеждат като истински пернати бижута. Те са готови за размножаване на едногодишна възраст, когато са напълно оцветени. По-млади те може да не снесат и със сигурност няма да изхранват потомството си. Много любители, в желанието си за бърза печалба, подлагат яйцата на Гулдовите под т.нар."храначки" - за каквито най-често се използват птиците от вида Японска амадина. Младите, израстнали под опеката на чужди родители, променят своето поведение и от тях често не стават добри родители. Препоръчително е да се подлага яйца или малки, само ако самите Гулдови не проявяват родителски качества. Нормално женската снася от 4 до 6 бели яйца, от които се излюпват малки след 14-15 дни. Те имат в ъглитена човките си по 2 лазурно сини папили, които фосфоресцират на тъмно. На възраст 22-24 дни напълно оперените малки напускат гнездото, а родителите им ги дохранват още 15 дни. Младите птици са оцветени в сивозеленикаво и придобиват оперението на възрастни към 6-7-ия месец. Понякога в следствие на неправилно хранене, близкородствено кръстосване, или липса на достатъчно слънчева светлина оцветяването може да се забави с 3-4 месеца или въобще да не започне. Гулдовите амадини се размножават най-добре при 22-24 градуса по Целзии и влажност 55-60%. Зимуването е препоръчително да става при температури не по-ниски от 15 градуса.

   Мутации:
При отглежданите в домашни условия Гулдови амадини, с годините са възникнали и са се закрепили няколко цветни вариации: жълти, бели, сини, пъстри, нормални с бели гърди, и др, една от друга по-ефектни. Продължителността на живота им е между 6 и 8 години.